Христо Стоичков представя

Легендарният вратар Хелмут Дукадам: Не вярвах, че със Стяуа ще стана европейски клубен шампион

Предаването „Код Спорт“ излъчи интервю с настоящия президент на Стяуа и голям румънски вратар Хелмут Дукадам. Да спасиш четири дузпи във финален мач е нещо наистина изключително във футбола. Един единствен път това се е случило във финал за Купата на европейските шампиони. Заради този мач завинаги Дукадам ще е известен като героят от Севиля! Негова жертва тогава беше Барселона. И този двубой отвори рана, която едва след шест години дриймтимът на Йохан Кройф затвори, отвоювайки за първи път най-ценния клубен трофей във футбола за гранда от Каталуня.Най-великият миг в живота на Дукадам бе последван от голяма трагедия. Няколко месеца след Севиля той беше диагностициран с рядко срещана болест на кръвта, заради която спря с футбола за три години. Завърна се само два сезона във втородивизионния Вагонул и принудително под заплаха за ампутация на дясната му ръка приключи кариерата си през 1991 година. Сложи униформа като майор от румънската полиция и откри няколко футболни училища в град, кръстен на него.

Г-н Дукадам, поговорете ни малко за вашето детство – кога и къде разбрахте, че ще се превърнете в най-добрия вратар в света?

– Започнах да играя футбол в моето родно село в Трансилвания. Мечтата ми беше да стигна до някой голям отбор и затова започнах да работя с тази идея. Тогава ме препоръчаха на един от най-добрите отбори в тази зона в Румъния, който се казва УТА (Арад). През 1982 година бях трансфериран от УТА (Арад) в Стяуа (Букурещ). Тогава наистина започнах да вярвам, че с този отбор един ден ще триумфирам не само в Румъния, но и в Европа.

Как се подготвя един вратар през седмицата? Защото всички знаят, че един добър вратар може да донесе точка или три на своя отбор с изявите си. Вие как се подготвяхте в УТА и после в този голям отбор на Стяуа?

– Аз съм румънец, но от немски произход и по тази причина съм много дисциплиниран човек. Затова смятам, че талантът представлява 20 процента от успеха, а за останалите 80 процента е необходима много работа.

Когато пристигнахте в Стяуа, смятахте ли, че с този отбор ще достигнете толкова далеч в Европа и как всъщност съумяхте до достигнете до финала в Шампионската лига или КЕШ, както се наричаше тогава?

– Наистина тогава играех в един превъзходен отбор, който печелеше почти всичките си срещи, но по онова време никога не ми е минавала мисълта, че със Стяуа ще мога да стана европейски клубен шампион.

С прогресирането напред в турнира, с елиминирането на съперници, кога дойде у вас вярата, че може да се достигне и до финала?

– С елиминирането на известни отбори в турнира като датчаните от Вейле с 4:1, унгарците от Хонвед също победихме с 4:1 и най-вече с домакинската ни победа срещу Андерлехт с 3:0. Тогава белгийският тим бе един от водещите в Европа, затова след като ги отстранихме, вече повярвах, че можем да достигнем до финала.

И така стигнахте до финала срещу голям отбор като Барселона. Как го усетихте отвътре този мач?

– Първо, искахме, не само аз, а като отбор, да докажем на Запада, че в Източна Европа също се играе много добър футбол. Но същевременно с това не ни напускаше мисълта и че можем да спечелим финала в Севиля. Първоначално искахме да завършат 90-те минути, да се доберем до продълженията, което само по себе си вече беше добро постижение. После в продълженията пък мислехме как да достигнем до изпълнението на дузпи. Известно е, че при дузпите шансовете са 50 на 50.

Искам да ви подаря една фланелка. За какво ви напомня тя?

– Знам тази фланелка, да.

Тя е за вас, г-н Дукадам. Това е един голям спомен от 1986-а.

– Аз също имам подарък за вас. Хелмут Дукадам-Стоичков. Както и една сливовица, ракия. 52 градуса е.

Г-н Дукадам, с какво си спомняте момента, в който се пристъпи към изпълнението на дузпите след нулево равенство в редовното време и продълженията? Познавахте ли добре маниера на изпълнение на дузпи на съперниците?

– Изгледах преди това всички мачове на Барселона по пътя към финала, но не и на полуфиналите, където каталунците спечелиха след дузпи. Именно този мач не го гледах. Така че нямах никаква представа кой как изпълнява. Просто от малък си мечтаех до стигна до такъв голям финал и именно аз да бъда големият герой в него. И Господ ми изпрати тази възможност. През целия си живот съм се готвил за този момент на така
важните дузпи, които траят десетина-петнайсет минути. Беше игра на логиката и затова успях да спася четири дузпи.

После как се случиха нещата в съблекалнята? Стяуа е европейски шампион, а Хелмут Дукадам – най-известният вратар в света. Как се преживя това в съблекалнята на отбора?

– Тогава никой от нас не можеше да осъзнае, че сме станали европейски шампиони. Това го осъзнахме чак след година, две, три, когато хората вече не придаваха такова значение на победата ни. Но със сигурност не беше такава радост, каквато сега отборите изпитват при подобна голяма победа. Даже сега, като гледам другите как отпразнуват подобна победа, ме хваща яд, че ние не го отпразнувахме също по този начин. Ето, например, когато в Берлин Барселона победи Ювентус с 3:1 на финала в Шампионската лига, видях Меси да яде трева от терена. А ние не си доставихме подобно удоволствие.

А как си спомняте деня, в който Стяуа се завърна с купата в Букурещ и вие слязохте от самолета с нея?

– Тогава режимът не разреши на привържениците да дойдат с коли или автобуси до летището и въпреки това се събраха 15-20 хиляди, дошли пеша до там. За нас беше голямо удовлетворение това.

Сега заемате важен пост в Стяуа. Как мислите – какво пречи на румънския футбол да разполага сега със звезди като Хаджи, Попеску, Радучою, Лъкатуш?

– А мисля, че в момента Румъния има добра генерация. Имаме и след тях много добро поколение на формацията до 21 години. Основното, което трябва да променим, е манталитетът. Манталитет, такъв, какъвто имаха навремето Хаджи, Попеску и останалите ни звезди.

Предстои тази година европейското първенство, което ще се състои в много страни, сред които и Румъния. Колко важен е според вас този факт?

– Аз смятам, че този формат не е удачен. Според мен, това ще бъде първият и последен път, в който европейските финали ще бъдат организирани по този начин. За Румъния, разбира се, е фантастично, че тук се предвижда да се играят четири срещи, но като цяло УЕФА едва ли ще повтори тази формула в бъдеще.

Помня, че навремето имахте мустаци, сега не ги виждам, къде са?

– Преди пет години загубих един бас. Басът беше, че Стяуа няма да стане шампион на Румъния, както аз вярвах, но стана, загубих и трябваше да си обръсна мустаците. После пък всички жени около мен ми казаха, че така изглеждам по-добре и по-млад и затова оттогава не съм си пускал мустаци.

Г-н Дукадам, благодаря, че се отзоввахте за това интервю.

– Аз също се радвам, че се запознахме лично. Желая много здраве на вас и семейството ви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button