Коментари

От Боянските ливади тръгва стар номер с нови герои

Режисират пиесата „Завръщането на Цар Боби“

Каквато държавата – такъв и футболът ни! Тази фраза повече от десетилетие слага чадър над немалко гафове и безумия в родния футбол. Но ето, че дойде време съдбините на татковината наистина да са в пряка зависимост с делата на изпълкомаджиите от БФС.

В „Дома на футбола“ в Бояна вече са готови с пиесата „завръщането на Цар Боби“, но режисурата на ходовете пряко зависи от това дали Бойко Борисов ще е във властта. Именно при неговото управление Боби Михайлов доброволно-насила напусна с оставка президентския пост в БФС. Случи се преди 18 месеца и оттогава, на практика, една клика от 4-5 човека дърпа конците на управлението. Така временните неща станаха постоянни, а националният отбор се превърна в боксова круша за всеки, който и където го хване.

Какво ни подготвят с „царската пиеса“? Нейният класически сценарий е дело на покойния великан Иван Славков-Батето. При дебютната „корупционна криза“ на Първия на световния футбол Сеп Блатер именно Батеман решил проблема. Излязъл на трибуната на конгреса на ФИФА и обявил преизбирането на швейцареца след четири-пет хвалебствени изречения и старт пред микрофоните на ръкопляскане, подето вкупом от цялата зала.

Сега в Бояна режисират по същата партитура, но с други герои.

На конгреса на 25 юни 2021 година (ако го дочакаме естествено, в което мнозина се съмняват) се очаква оставката на Боби Михайлов да не се приеме и той да се завърне на бял кон. (Надяваме се не буквално). Презумпцията е, че ако не командва Бойко, няма кой да мъти водата на Боби. Сметки без кръчмар? Едва ли! В „Дома на футбола“ отдава са на „ти“ и със сметките, и с кръчмите по света и у нас.

Какво излиза от цялата 18-месечна история? „Царят е гол! Да живее Царят!“ не важи за „Дома на футбола“. Светът е едно, а майка България и нейните футболни воеводи – друго. Затова и ако играете „черно тото“, заложете, че БФС няма да има нов президент. Коефициентът, че бившият национален вратар ще се завърне на трона без революция, вече е доста мижав. Сиреч, няма да спечелите много, но поне ще сте сред печелившите. И това е нещо. Както е при националите например. Три мача в световните квалификации – една точка. Една, но каква! Ах, само как се „подмладяват, как се сбиват, как се раздават“. Мама миа! Подвизи някакви, а от тях не се искат геройства, а само да играят добър футбол. Накрая на триптиха дори чухме отново онова култовото и позабравено: “Нека благодарим на момчетата!“. Както казваше един шеф на роден клуб – освен, че сме им платили, ситуацията налага и да им благодарим, че са дошли на работа.

Да, бавно но сигурно – като движение на ледник, видните изпълкомаджии доведоха националния за сметка на клубните си игрички. Някогашните „лъвове“ днес в нападение играят за 0:0, а в защита за … каквото стане. Справка – мачът със Северна Ирландия, в който за първи път от стотици сблъсъци може да се каже, че баш ботушарите на Острова са показали по-добра техника от някой съперник.

Както и да е. Много се отвлякохме по култовото 00 (грешката е умишлена, сори) в Белфаст. Въпросът е кой ще стане стопанин на обрания бостан. Разбира се, не го приемайте буквално. Футбол наистина няма, но пари в касата на БФС има. Дори и за джуджета от своя двор УЕФА ежегодно заделя като помощи суми, които често са повече от годишните бюджети на общо всички олимпийски спортове в България. И дори всеки път да ни бият като тъпан между едно 00 (без сори – грешката пак е вярна), екстрите остават. Както казва заслужилият генералски лампази във футбола ни Йордан Лечков – петзвездни хотели, бизнес класа пътувания, прекрасна храна и всякакви екстри има. Футбол само няма, но не свикнахте ли вече? От 10 години поне би трябвало да сте се разделили с илюзията, дами и господа. И да не бъркате 4-то място в света с 4-то в квалификационната група за големите първенства.

Дали заради траншовете от УЕФА, екстрите и възможността за заиграване със собствениците на клубове и тук-там кметове през новия век шефското кресло на БФС е така желано? Задаваме отговори, нали? Апропо, Цар Боби може не само да се върне, но и при смяна на държаната власт да бъде обявен за… Светец? Нееее – прекалено е. Дори за кривото огледало на футбола ни. Но за репресиран –може. Абсолютно мооооже! Факт, че едва когато видя от кабинета си „високата преса“ на отбора на ГДБОП по боянските ливади, пардон терени, той обяви че си тръгва. Без да уточнява обаче кога ще се върне. Сега, 18 месеца по-късно, при разклащането на ГЕРБ вече започва да върви от ухо на ухо версията, че Боби се жалвал през октомври 2019-а в УЕФА заради държавния натиск да напусне. И в отговор му обяснили, че сме правова държава само на хартия и да не се запъва като Магаре на мост. Само за справка – използването сравнение няма място с прякора на славния вратар в тима на Четвъртите в света. И да се оттегли като платен съветник на централата, докато дойде моментът да се върне. В противен случай рискува да бъде изкаран по черен и от Дявола.

Дали наистина е така? Когато за 19 месеца няма факти, а само блъфове с адрес „Дома на футбола“ няма как да не се замъгли и замърси информационната среда. Но в крайна сметка, има ли вече някакво значение? С цар или без цар, гол или облечен БГ-футбола отдавна не ни носи радост. Другото са само едни пиеси. На абсурда.

Владимир Памуков

Първи носител е на наградата за спортна журналистика на името на Людмил Неделчев-Люпи и Николай Колев-Мичмана. Притежател на приза „Черноризец Храбър“ в категорията „Спортна журналистика“ за №1 в печатните медии. Автор на книгата “Христо Стоичков. Историята” – официалната биография на Камата.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button