Звезден рожденикНовиниСветовен футбол

Ерик Кантона – артист на терена и играч в киното

 „Останалите са страхотни, но аз съм изключителен!“ Подобни думи биха звучали като самохвалство от устата на мнозина, но не и когато са изречени от Ерик Кантона. Егото на французина винаги е било огромно, но му е простено заради футболното вълшебство, с което омагьоса милиони по време на състезателната си кариера.

Дни преди 55-ия си рожден ден легендарният нападател получи честта да бъде приет в Залата на славата на английската Висша лига. Признание, което го направи горд, но съвсем не и изненадан. Защото той отдавна е „Кралят“, както го наричат привържениците на Манчестър Юнайтед.

На „Олд Трафорд“ още си спомнят с носталгия за тази футболна икона, носеща номер 7. Ерик е сред любимците на мениджъра сър Алекс Фъргюсън и има съществен принос за спечелването на четири титли, две купи и три суперкупи на Англия с „червените дяволи“. На Острова като състезател на Лийдс и Манчестър Юнайтед, Кантона отбеляза 70 попадения и асистира за още 56 в 156 двубоя.

В най-добрите си години французинът умееше да прави абсолютно всичко с топката, защото бе надарен с изключителна техника. Същевременно не отстъпваше по отношение на физиката си със своите близо 190 сантиметра. А голмайсторските му умения се доближаваха до показаното след това от друга „седмица“ в „Театъра на мечтите“ – Кристиано Роналдо, ако вземем за опорна точка коефициента на попадения спрямо двубои от периода на двамата в Манчестър.

Ерик бе и голям лидер и неслучайно е първият чужденец, вдигнал трофея в най-старото състезание в света – за купата на Футболната асоциация в Англия като капитан. Характерът му бе несломим. Не го пречупи дори деветмесечно наказание за прочутия си кунг-фу ритник в главата на фен на Кристъл Палас, който цял мач го предизвиква с нецензурни скандирания. А завръщането е феноменално – с гол срещу Ливърпул във финал на ФА Къп.

Вътрешните демони пречат на Кантона да стигне още по-нагоре на футболния терен. В кариерата си има един огромен пропуск – така и никога не играе на световни финали. Отчасти вината за това е изцяло негова, защото още като съвсем млад е невероятно буен и получава няколко наказания, включително за удар с юмрук в лицето на съотборник. Окончателно губи шансове за Мондиал’90, след като обижда треньора Анри Мишел. На 17 ноември 1993 г. пък Кантона бе на терена при онази велика победа на България, която постави началото на нашата футболна приказка в САЩ’94 и дори вкара френския гол. В същата година се нареди трети в спора за „Златната топка“, като подгласник на Роберто Баджо и Денис Бергкамп. А край на кариерата му в националния тим постави инцидентът с привърженика на Кристъл Палас, след който наставникът на „петлите“ Еме Жаке спря да го вика и започна да налага Зинедин Зидан. Единственият голям форум, на който Кантона участва е европейското първенство в Швеция през 1992 г., но там „петлите“ отпаднаха още в групата след две равенства и едно поражение, въпреки партньорството в атака на Ерик с Жан-Пиер Папен.

За сметка на това, след края на кариерата си на зеления килим, Кантона успя да стане континентален и планетарен първенец с родината си, но по плажен футбол – спорт, по който го запалва по-малкият му брат Жоел. За кратко бе директор в американския Ню Йорк Космос. И разбира се, да не забравим богатата му филмова кариера, започнала през 1995 г. и продължаваща и до днес. Личният му живот също е бурен – два брака, един развод и общо четири деца.

Кантона бе артист на терена, а след това стана играч в киното. Харизматична личност, респектираща фигура и човек, който не се страхува да казва истината, дори когато далеч не е красива. Великият сър Алекс Фъргюсън откровено споделя, че в кариерата си е тренирал само четирима абсолютни професионалисти – Кристиано Роналдо, Райън Гигс, Пол Скоулс и Ерик Кантона.

Французинът е роден в мултикултурния пристанищен град Марсилия, а във вените му тече испанска и италианска кръв, защото майка му е от Барселона, а дядо му произлиза от Сардиния. В последните години визията му препращаше към образа на неразбрания артист – гъста недобре оформена брада в стил Ърнест Хемингуей, каскет на главата и дрехи в леко лежерен стил. Напоследък обаче демонстрира по-голяма грижа към външния си вид. Когато получи Наградата на президента на ФИФА преди две години, стъписа всички, цитирайки ненадминатия английски драматург Уилям Шекспир и неговото вечно произведение „Крал Лир“.

Но ще завършим с едно друго негово послание, което звучи силно във времената, когато във футбола, а и не само, като че ли парите са се превърнали в най-голямата ценност: „Можеш да смениш жена си, политическите си убеждения, религията си, но никога не можеш да смениш любимия си отбор!“

Яна Кръстева

Професионалният ми път започна през 2008 г. Интересите ми в спорта са насочени главно към футбол и тенис. Завършила съм „Българска филология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button