НовиниСветовен футболХристо Стоичков представя

Мауро Тасоти – сърцето на най-добрата отбрана

В своята рубрика в предаването „Код Спорт“ по ТВ+ Христо Стоичков подари своето интервю с железния бранител Мауро Тасоти. Кариерата му започна в римския Лацио, но впоследствие изигра повече от 400 мача за Милан. С екипа на „росонерите“ три пъти ликува като европейски клубен първенец. Петкратен шампион е на Италия. Три пъти вдигна Суперкупата на Европа, а два пъти триумфира в световното клубно първенство. В златната ера на славния треньор Ариго Саки тогавашният Милан се смяташе за непобедим, за което голям принос имаше и Тасоти.

– Мауро, толкова дълги години ти все си бил верен на една и съща фланелка – тази на Милан. Как се постига това?

– Да, това е нещо доста необичайно, защото обикновено играчите една година са тук, на следващата са другаде. Аз обаче винаги съм се чувствал добре в Милан, затова прекарах в клуба толкова много време. Щастливец съм, защото съм част от историята на Милан, да кажем от историята на Милан при Берлускони. Това е един голям клуб, който спечели много. Да, имаше също така и загуби, но винаги е играл в много финали. Така че това са важни години, за мен също – както като футболист, така и като треньор. Да, в последно време реших малко да сменя обстановката, но последвайки един друг миланист – Шевченко, така че от три години работя в националния отбор на Украйна, заедно с Шевченко.

– Триото Берлускони – Галиани – Брайда извърши страшно много работа. Какво означава то за теб?

– Най-важната работа, която те свършиха, според мен, бе на ниво манталитет. Годините преди Милан да бъде купен от Берлускони бяха трудни. Когато той дойде, ни каза, че този отбор трябва да се превърне в най-силния в света. Погледнахме го малко странно, защото по онова време бяхме едва осми-девети. Трябваше първо да станем първи в Италия, а после да мислим и за света. Но той имаше иновативен подход към футбола. Берлускони промени футбола като цяло в Италия. Направи отбора в страната по-смел. Всички си спомняме как на чужд терен италианските отбори се стремяха основно да се отбраняват и на собствен се опитваха да извлекат максимума. Но ние със Саки като треньор и Берлускони начело на клуба не се съобразявахме с това. Отивахме в Мадрид да играем срещу Реал и се чувствахме все едно сме на “Сан Сиро”. Играехме възможно най-атакуващо и там. Според мен италианските отбори станаха по-смели и по-уверени в своите сили от онези години тогава. Всички говорят за Гулит, Ван Бастен, Масаро, Донадони, Савичевич, Анчелоти. Но никой не говори за онази защита на Милан, която е най-добрата в съвременния футбол. Когато започна тази история на Милан, в Италия можеха да играят само по двама чужденци в клуб. През първия сезон Ван Бастен игра най-много 4-5 мача, защото беше контузен. Но в състава вече имаше много сериозна база от отлични италиански футболисти, към които беше прибавена и невероятната класа на Гулит и Ван Бастен. Но пак казвам, Ван Бастен игра много малко през първия сезон, заради проблеми с глезена. Гулит беше много важна фигура. Първоначално бяха двама чужденци, после станаха трима. Така че беше лесно дори за пресата да пише за холандското трио. Но италианските футболисти в Милан бяха също много силни и важни фигури. Осем италианци в титулярния състав – понастоящем никой италиански отбор не разполага с толкова.

– Как се стигна до това приятелство във футбола между Тасоти, Костакурта, Барези и Малдини? Как се работеше при Саки?

– Той беше наистина обсебен от работата си. Случваше се да дойде на тренировка и да те премести с половин метър, като ти каже да стоиш там. А половин метър на фона на размерите на един футболен терен си е направо нищо. Работехме всеки ден, като правехме специални упражнения ние, четиримата. За да ни затрудни максимално по време на учебните игри, той поставяше от една страна нас, четиримата бранители плюс вратаря срещу целия останал отбор. Имахме на разположение и оръжието “засада”. А останалите можеха да ни атакуват, както пожелаят. На нас ни казваше какво трябва да направим, а на другите не казваше нищо. Много често даже не успяваха да ни вкарат един гол.

– Печелил си много пъти “скудетото”, три пъти Шампионската лига като футболист и два пъти като помощник на Анчелоти. Какво си спомняш от тези големи успехи?

– В моите спомени главно място заема финалът за КЕШ, който играхме в Барселона срещу Стяуа. Това беше и първият от тези големи успехи. С нас в Барселона пристигнаха 85-90 хиляди “тифози” на Милан, понеже по онова време Румъния се намираше в деликатен политически момент и по тази причина нямаше фенове на Стяуа на стадиона. Намирахме се на 800 километра от Милано, но на нас ни се струваше, че излизаме на “Сан Сиро”. Още при пристигането ни с автобуса на стадиона, емоцията беше наистина голяма. Когато пристигнахме на стадиона, ни беше ясно, че няма как да загубим. Щеше да бъде нехуманно да изпратим всичките тези хора към дома със загуба. Да се върнем в Италия, ако сме разочаровали тези 85-90 хиляди, щеше да бъде трудно да се превъзмогне. Самият мач мина чудесно и ние спечелихме този финал с 4:0.

– Какво направи Франко Барези, така че Милан да играе толкова добре в защита?

– Франко беше изключителен футболисти имаше огромна тежест в отбора. Не мога да си обясня как така той не успя да спечели нито веднъж “Златната топка”. Играеше буквално всеки мач на много високо ниво и беше трудно да го наблюдаваме под това ниво дори в една среща. Може би е имало играчи, които в даден мач да се представят и по-силно, но при него нивото беше винаги еднакво високо. Беше много бърз, непрекъснато скачаше за висока топка, независимо че не беше много висок. Имаше отлична техника, както с десния, така и с левия крак. Той беше голяма личност, при това без да говори. Ти също познаваш Франко, той не обича да говори. Но даваше пример на терена с това, което прави.

– Как помогнахте на едно младо момче тогава, какъвто бе Паоло Малдини? 20 години след това той още играеше…

– Той дойде в първия състав на 16 години, а аз съм му бил треньор, когато беше на 40 години. Тоест в продължение на 24 години или съм му бил съотборник, или треньор. Спомням си, че в началото аз го карах на тренировките и после обратно до дома му, защото още не притежаваше книжка. После той беше и мой съквартирант по време на лагерите. Фактът, че изпълнявахме една и съща роля, че сме били по лагерите заедно в една стая, направи така, че той да е скъп приятел за мен. Ще бъде добър и като ръководител, защото е сериозно момче, компетентен е. Милан е в добри ръце – неговите и на Бобан.

– Друг футболист, който дойде млад в Милан по онова време е Даниеле Масаро. Той казва, че винаги е бил резерва, но винаги е печелил важни трофеи. Какво можеш да ни разкажеш за него?

– Масаро изпитваше известни трудности в началото, защото Саки изискваше много. Даниеле е открит човек, който обича да се шегува. От своя страна, Саки в работата беше изключително сериозен. Така че след година Саки изпрати Масаро под наем в Рома. Когато се завърна, той беше по-различен. Играеше по-скоро в средата на терена, изпълняваше различни роли. Когато дойде Капело, той беше нападател, голмайстор. Масаро беше като Провидението за нас. Когато не знаеш какво да направиш повече, се появяваше той и ни изваждаше със своите голове от трудните ситуации. Вкара много голове.

– Ти като защитник какво мислиш за Ван Дайк от Ливърпул?

– Ван Дайк е един от най-силните защитници в днешно време. Но имаме също Серхио Рамос, който направи великолепна кариера. Ван Дайк промени отбраната на Ливърпул и тя стана много солидна. Той е много силен физически, но и технически. Тези качества ги притежават холандците – те винаги искат да играят добър футбол. Донесе точно това на Ливърпул и може би неслучайно неговата тежка контузия намали значително качествата на този отбор и отне успехите му. Ясно е, че заслужи огромната си заплата в Ливърпул.

– Какво мислиш за Шампионската лига?

– Много тежък турнир. В елиминациите е възможно да се случат най-различни неща. Там нямаш времето да наваксаш, както е в шампионата. Ако за конкретен мач ти се случи да се явиш без някой титуляр заради контузия или наказание, може да имаш проблеми. Твоята Барселона също винаги е сред фаворитите. Зависи много от Меси, но виждаш, че и там нещо се случва. Това вече не е толкова солиден отбор в защита, получава твърде много голове, затова не им се получава.

– Добре ли е, че в съвременния футбол се печелят много повече пари, отколкото по наше време?

– Футболът е една огромна организация, която произвежда много. Смятам за нормално играчите да получават толкова много пари, защото те са артистите, които правят спектакъла. Но има и други фигури, които печелят големи пари покрай футбола, а не са пряко ангажирани със спектакъла. Например мениджърите на футболисти. А големите пари във футбола дойдоха заради телевизиите, нещо, което го нямаше по наше време.

– Накрая бих искал да те попитам за Андрий Шевченко, с когото ти работиш в екип. Той е национален селекционер на Украйна – разкажи ни малко за него.

– Първо беше помощник-треньор, а после му повериха украинския отбор. Мисля, че заедно постигаме добри резултати. Украинският футбол изпитва известни трудности, защото политическата ситуация е нестабилна. В първенството има само 12 отбора, изгубихме тимове като Днипро и Металист. Младите играчи, с които разполагаме, трудно напредват, защото нивото на шампионата не е толкова високо. Извън Шахтьор и Динамо (Киев), останалите отбори са на по-ниско ниво. Така е трудно да се израства. Но Андрий има всички качества да се превърне в добър треньор. Разполага с нужната компетентност един ден да поеме някой голям европейски отбор като треньор.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button