БГ ФутболИнтервютаНовиниФутбол

Николай Илиев: Някои искаха фалита на ЦСКА и Левски

Легендата на Левски Николай Илиев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Със „сините“ е четирикратен шампион и носител на две купи на страната. Един от героите от „златното ни поколение“ и Футболист номер 1 за 1987 година Остава в историята като първия българин играл в Серия „А“, в състава на Болоня. Още по-впечатляващото е, че се доказва в храма на „катеначото“ точно с дефанзивните си умения. И със сигурност има какво да посъветва последния наш представител в италианския елит – Валентин Антов, когото ЦСКА трансферира именно в „Болоня“.

– Ники, здравей! Радваме се, че прие поканата ни да гостуваш в предаването “Код Спорт”! Сега сме в храма на Левски, в музея на “сините”. Какво могат да видят феновете на клуба от тебедна от легендите?

– Много неща съм дарил на клуба. Едни от най-ценните са трите медала от 1984 г., когато още юноши бледни станахме шампиони на България, спечелихме купата на България и купата на Съветската армия. Нещо, което не се беше случвало дотогава! А и повече няма и как да се случи! Направихме го с осем юноши на Левски, от които шестима играехме титуляри в обора, с невероятни други футболисти около нас. Това са едни от нещата, които съм дарил. Естествено – фланелката от последния мач, медалът от световното първенство и много други спомени. А преди малко и фланелката, с която играх в Болоня и станах първия български футболист играл в най-силното първенство в света.

Кой ти каза тогава, че вече ставаш част от Серия “А”, от отбора на Болоня? Спомняш ли си как реагира?

– Спомням си, това беше една година преди да подпиша. Предишната година Болоня искаха да ме вземат и започнаха задкулисни игри – тайно да ми се съобщи на мен, да не се казва на други, след това тайно да се разговаря с ръководството, защото доколкото си спомняш, нямахме право да излезем в чужбина преди 28 години. Щеше да е нещо невероятно, ако ме бяха пуснали. Болоня вдигна от 1 млн. на 1,5 млн. под наем, иначе после сумата за купуване стана 2 млн. долара. Въпреки това, тук бяха категорични. Особено Васил Методиев, който толкова го обичам и уважавам, бог да го прости човека, но горе-долу негова е основната заслуга да не тръгна за Болоня, защото каза, че ако аз напусна Левски, трябва да се свалят целите. „Не искайте от мен шампионска титла, защото тръгне ли си Ники Илиев, аз си тръгвам!“ Така че не ме пуснаха първата година. След това започнаха тежки преговори и разговори с голямата надежда следващата година да бъда пуснат в Болоня и нашето ръководство обеща, че това ще стане. Де факто 1989 г. заминах и за съжаление съм единственият, не само първият български футболист, който получава признанието да играе в най-силно първенство в света, излизайки от България. Надявам се скоро това нещо някой друг да го постигне, защото е невероятно! В Италия само трима чужденци можеха да играят. Представи си какво е само трима да бъдат избрани не от Европа, а от целия свят!

Как оценяваш този трансфер в Болоня 32 години по-късно?

– Уникален! Мисля, че това е едно голямо признание не само за мен, но най-вече за моя клуб – Левски и за българския футбол. Сигурно нескромно ще прозвучи, но тогава ме смятаха за един от тримата най-добри защитници в света! Гордеех се, че борбата за моето присъствие, за моя подпис в Болоня започна една година по-рано. Да, преди това ме искаха и други отбори, на 19 години ме искаше Ливърпул. Но това признание е невероятно за мен – да играеш в най-силното първенство в света с футболисти, не знам дали ще ни стигне времето да ги изреждам – Марадона, Гулит, Рийкард, Ван Бастен, Карека, Алемао, който ми беше на гости тук през 2000 г., когато станахме шампиони и бях мениджър на клуба.

Каква част от сърцето ти ще остане завинаги на стадион Георги Аспарухов?

– Цялата част ще остане завинаги на „Георги Аспарухов“. Това е отборът, включвам моите колеги и естествено публиката, които са ми дали изключително много или може би най-много, за да мога да израсна в годините, да постигна тези успехи заедно с тях в България и естествено да реализирам такъв силен трансфер – авторитет за целия наш клуб.

– И сега към реалността – не е ли тъжно сегашното положение на Левски – да се мисли за оцеляване?

– Знаеш ли, даже предпочитах въобще да не говорим за моя любим отбор, защото в момента изключително много ми е тежко за това, което става в клуба. Първо, ако се върнем, не може отбор като ЦСКА да го фалират. Второ, не може отбор като Левски да е пред фалит. Трето, не може Левски да се бори за оставане в групата. Това е под всякаква критика. Тук вината е на много хора. Аз примерно не мога да разбера как може ти да натрупаш 30 млн. лв. дългове, говорим за Спас Русев, и да ми опростиш 3 млн. Какво е това нещо? Та ти си направил така, че клубът е пред прага на фалит. Защо всички тези, които са виновни и за фалита на ЦСКА и за проблемите и ситуацията в Левски, защо не са прибрани на „топло“ място? Там, където заслужават да бъдат!

– Като че ли няма конкретни имена. Левски има дългове от 30 млн., даже може и да са повече и никой не поема някаква отговорност. Никой не казва: „Под мое ръководство клубът направи много грешни стъпки и ето докъде стигнахме…“

– Искаш да кажеш, че държавата не знае кои са виновниците и за фалита на ЦСКА, и за състоянието на Левски? Абсолютно знае, но не се намесва!

– Защо?

– Това трябва да питаш тези, от които зависи. Различните инстанции и най-вече за мен държавата сигурно участва в този фарс. Сигурно някои искаха фалита на ЦСКА, чувал съм и че някои искаха фалита на Левски и да започне от долните групи. Едно нещо не разбраха, че с такава публика, която има Левски, тя ще изрови земята, всичко възможно ще направи, но Левски ще бъде спасен!

Ти беше част от управлението на сините – член на УС на клуба. Усещаше ли във времето, че нещо не е наред, че предстоят тези тежки години за клуба?

– Не! На два пъти бях част от УС, а после вече станах и председател на УС, и бях запознат с нещата. Напротив – ние при Иво Тонев постепенно излизахме от дупката, в която бяхме попаднали, защото взимайки клуба от тримата собственици, Левски имаше дългове от около 20 млн. След това започнаха бавно да се изплащат всички неща, включително към НАП. Единственото задължение, което в последствие остана е към 3 млн. към НАП, но те се плащаха регулярно всеки месец, без никакви проблеми. И това, че се построи сектор „А“, мисля, че около 12-14 млн. беше построяването му, което трябваше да се изплаща в годините. Доколкото знам, още не бях председател на УС, но това собствениците го знаят най-добре, трябваше в годините да се изплаща с концерти и с други неща. Това е бил договор между тях и „Главболгарстрой“.

– Според теб не е ли малко смешно да имаш една модерна трибуна и отстрани да оставиш стария стадион „Герена“?

– Звучи несериозно в смисъл, че Иво Тонев и другите собственици явно нямаха време да довършат нещата, които бяха замислили. Те смятаха абсолютно целия стадион да бъде нов, постепенно да се изграждат всичките трибуни. Но нямаше време, както виждате, ситуацията беше такава, за което аз съжалявам. Естествено аз предпочитам, ако е само една трибуна, по-добре да си беше останал старият стадион, от който имаме много спомени. Между другото, наистина присъствайки на взривяването на сектора, се разревах от другата страна, защото това са невероятни спомени на този стадион с невероятната публика, с мачовете, които сме изиграли, победите, които сме постигали. Това е спомен за цял живот и ти остава в сърцето! Ако нямаш възможност или време да построиш целия стадион, по-добре да беше останал старият и малко да се укрепи там, където трябва. Това е мое мнение.

Какъв е начинът, според теб, клубът да излезе от кризата? Има ли рецепта за това или е като с коронавируса – чакаш правилната ваксина и трепериш преди това да не се срещнеш с него…

– За да излезе от ситуацията, за мен, трябва да има първо много добро финансиране. След това трябва да се изгради една добра инфраструктура и на детско-юношеската школа да се обръща изключително много внимание, защото оттам трябва да тръгнат. Стига с тези измислени чужденци! Куцо и сакато отвсякъде ги докарват, не знам какви пари дават за трансфери, а после и високи заплати им дават! На кого дават? Ами, тези не знаят къде идват, не знаят какво означава Левски, не знаят какво означава „синята“ публика, не знаят какво означава да носиш „синята“ фланелка. Да не говорим, че има и български футболисти в отбора, които не осъзнават за какво става дума, че играят в Левски! А чужденците идват с една-единствена идея – да поиграят, не нещо да покажат за трамплин към някакъв друг отбор, въобще не ги интересува Левски. Трябва да се спре с тази политика! Много зависи от финансирането, но и от ръководството. Ръководството да не гледа собствените си интереси, а да гледа интересите на Левски! Така както, сигурно ще стане въпрос и за БФС.

– Значи ваксината, която ще съживи Левски, е детско-юношеската школа – така ли да го разбираме?

– Убеден съм! Защо казвам детско-юношеската школа? Защото винаги със сърце и душа излизат на терена, от малки се борят единствено и само за първото място. Така сме възпитавани – ние второ място не признаваме! Само златните медали! И това нещо го пренасяме на терена. Естествено, виждате, че другите страни – западните, изключително много се развиват физически, технически, включително и тактически. Затова е хубаво да направиш тази първа стъпка. Много е чудно – непрекъснато печелим първо, второ, трето място в детско-юношеските формации и какво идва, когато дойде моментът да влезеш в първия отбор? Футболистът не е подготвен физически, да не говорим тактически. Какво се прави за треньорите? Защото те са основната брънка от веригата, те трябва да създадат тези футболисти, трябва да се работи с тях. Преди няколко години, като станах и председател на УС, работех и с треньорите, и им давах съвети да работят на компютър. Те не знаеха как се работи на компютър, как вкарваш базата данни на футболистите, какво им липсва, какво трябва да правят, за какво трябва да работят, как се развиват, какво са спечелили, какви характери имат и т.н. Натискаш база данни и всичко ти излиза. Те не могат да работят на компютър. През 1997 г. като бях на стаж в Милан и в Ювентус при Ариго Саки и Марчело Липи, те още тогава работеха на компютър. Тук е много трудно и това трябва да се въведе. Тези наши треньори трябва непрекъснато да се развиват, трябва да им се помага, за да могат да развиват нашите футболисти и да бъдат по-готови за първия отбор.

– Трябва да имат и някакъв финансов стимул.

– Естествено! Това беше в нашата програма с Любо Пенев, защото те са важните хора, да имат и финансов стимул. Трябва да се увеличат заплатите, не може за тези пари да работят, от сутрин до вечер са ангажирани. Затова трябва да им се обърне изключително много внимание.

– Можеш ли да обясниш защо никой не залага на юношите? Говорим за тях, но де факто ги няма. След вашето поколение, аз не съм видял в отбора да влязат 4-5 футболисти готови за титуляри и така 12 години Левски остава без титла и без купа.

– Да, защото може би си мислят, че работят правилно. За мен обаче някъде грешат и не работят, както трябва. Повечето от юношите ни са неподготвени. И аз искам да играем само с юноши, публиката иска да играем само с юноши.

– За 12 години, ако „сините“ бяха играли само с юноши, може би щяха да постигнат по-добри резултати, отколкото да имат нула титли и купи и накрая да се борят за оцеляване.

– Да, и щяха да бъдат обиграни. Но проблемът е, че много от тях не са подготвени физически, тактически. Не се отнася за всичките треньори, има такива, които са много напред и непрекъснато се усъвършенстват, интересуват се от новите неща, внедряват ги вътре в отбора, така че няма да поставяме всички под общ знаменател. Но общо взето това е самата истина. Разликата дори между другите източноевропейски школи и българската в работата е от земята до небето. Затова виждаш колко хървати, сърби излизат по големите отбори. Следят ги, взимат ги, интересуват се от тях.

Продължаваме разговора с темата национален отбор. Три изиграни мача, една спечелена точка срещу Северна Ирландия – виждаш ли някаква промяна?

– Няма да коментирам последния мач, защото честно казано нямах възможност да го гледам, тъй като в същия ден имах рожден ден и за първи път имах възможността да си прегърна внуците и децата, поне тези, които са в България. Отделих им цяла вечер внимание. В първия мач, видяхте, особено първото полувреме беше трагично, ужасно. Често казано, не съм наблюдавал такова на националния отбор никога. В никакъв случай не мога да кажа, че е най-слабото. Имаше някои специалисти, които веднага казаха, че е най-слабото полувреме на националния отбор за всички времена, но разбрахме, че в Чили през 1962 г. нашите още до 12-ата минута губят с 0:4. Проблемът беше в самата игра, в начина, в подхода. Не мога да си обясня швейцарците да ти повеждат с 3:0 и ти отново да се дърпаш в защита, да се опитваш да закриеш празните пространства пред вратата, едва ли не да се превърнеш в боксова круша и колкото се може по-малко голове да ти вкарат. Докато през второто полувреме изведнъж – коренна промяна. Не че сме направили някакво страхотно второ полувреме, но излязохме по-напред, започнахме да пресираме противника, накарахме го да греши в подаванията. Бях убеден, че швейцарците така бяха подценили второто полувреме, че до края не можаха да се върнат в мача. Нашите момчета точно това трябваше да използват. Не че заслужавахме равен резултат, но спокойно можеше още малко да натиснат и да вкараме още два гола. Между другото, на мен Италия не ми хареса в срещата със Северна Ирландия, така че мислех, че може да се направи приятна изненада. Хубавото е, че тук надградихме и започнахме да пресираме отбора още от първата минута, не чакахме второто полувреме. За мен беше абсолютно измислена дузпа. Това можеше да направи така, че ние дори да стигнем до равен резултат срещу италианците. Както и надграждане за мен беше точката в Северна Ирландия. Ясен Петров много добре го познавам като човек и като треньор и не си мислете, че им е казал да играят по този начин срещу Швейцария през първото полувреме. Абсолютно съм убеден в това! Знам отборите на Ясен как играят – нападателно, с подавания, с владеене на топката, със създаване на голови положения, агресивно. Той самия каза, че такива изисквания не е имал към отбора. Смятам, че тези квалификации не трябва да ги отписваме. Трябва във всеки един мач да играем за победа, да излизаме да търсим максималното и да постигаме поне минималното. Но във всеки мач трябва да се опитваме да надграждаме и да направим така, че за следващите квалификации вече да имаме боеспособен отбор, който да може да се класира на финалите. Не че сега трябва да отпишем нещата, но трябва да надграждаме във всеки мач и отборът да бъде готов за следващите квалификации. Това е моето мнение.

Плавно преминаваме към друга твоя любима тема – БФС. Следиш ли дебатите кой трябва да замени Борислав Михайлов?

– Да ти кажа честно, от това, което следя отвреме-навреме, въобще нищо не ми е интересно. Ако тръгна да говоря за БФС, цялата система е сбъркана, всичко е сбъркано. Виждаш – уредени мачове, приятелски игри, „черно тото“, натиск върху съдиите… Колко чужденци разрешава БФС да играят? Ще кажат, че е Европейски съюз. Не, не, тук може да измислиш други правила колко да са на терена. Колко чужденци играят в отборите, какво място те дават и възможност да се изявят нашите български футболисти, за да може да играят в националния отбор, да играят силно? За мен това е най-слабото първенство от всичките първенства в Европа! Ами, като имаш слабо първенство, като нямаш никаква конкуренция… В последните години още в началото на шампионата се знае кой ще е шампион. Това какво е? Няма конкуренция.

– А защо няма конкуренция?

– Защото не се създават добри отбори. Куцо и сакато идва от чужбина, не знам за какво ги взимат, 100% повечето ги взимат за някоя комисионна и т.н. Те с какво допринасят за развитието на българския футбол? Отнемат мястото на нашите футболисти, те нямат възможност да се развият или тези, които имат възможност, играят в слабо първенство. Затова излизат по слаби отбори в чужбина. Честно казано, не мога да кажа един отбор, в който в момента играе наш футболист, с изключение на Болоня. Те са такива отбори, че… И е нормално да нямат самочувствие после в националния отбор, нормално е да нямат опит. А опитът се натрупва в първенства като Италия, Германия, Франция, Испания, който вече можеш да го предадеш в националния отбор и да създадеш силен представителен тим.

– Казваш уредени мачове, „черно тото“, натискане на съдии, но няма доказателства. Всички говорят за това, но няма един арбитър, който да се е оплакал, че президентът на еди-кой си клуб му е звънял и му е казал, че трябва да свири за тях.

– Да, чудя се как досега не можаха да открият един уреден мач, а толкова сигнали се подадоха. Как не разпитаха съдиите и от тях да чуят, че са под натиск. Казвам честно, че има и некадърни съдии в българския футбол, но има и много кадърни, които свирят под натиск, задължени са. Натискът е, хайде да не кажа от БФС, но от различни президенти на клубовете. Миналата година ми направи впечатление – спомняш ли си, че ГДБОП влезе в БФС след всичките сигнали, които подадохме, след всичко, което казахме с Любо Пенев, след това, което разследващият журналист каза и какво – отиде ГДБОП, взе всичките документи и вместо да открият истината, да покажат на хората за какво става дума, нещо да откриха? В един момент знаеш ли какво излезе – опитаха се по този начин да прикрият гафовете и проблемите на БФС. Ужким, че ще се разследват нещата.

– Добре, хипотетично утре влизаш в кабинета на Борислав Михайлов и какво първо ще направиш?

– Одит, цялостна проверка на всичко от-до. Бъди сигурен, че много неща ще намерим, ако те не са ги изчистили преди това. Те се страхуваха не само от това, че ние ще спечелим и че 100% ще променим всичко, мисленето в българския футбол и спорт. Ще има ред, дисциплина, професионализъм, ще обърнем внимание на всички – на аматьори, на детско-юношески футбол, на мъже, на женски футбол, на всичко. Ние го обещахме това. Те се страхуваха, че ние такава проверка ще направим на всички в БФС, ако веднага бяхме влезли, не да имат време да изчистят нещата, че те рискуваха да отидат на едно „топло“ място.

Как гледаш на заявката на Димитър Бербатов да оглави футбола ни?

– Пожелавам му успех на момчето! В интерес на истината има връзките, познанствата, авторитета, което може да използва за българския футбол. Смятам, че няма управленския опит и тук много внимателно трябва да се подходи кой евентуално ще бъде президент. Да, той би трябвало и може да участва в едно бъдещо управление в БФС и аз му пожелавам успех, ако се случи това нещо.

Според мнозина Емил Костадинов е фаворитът в сянка – как оценяваш неговите шансове?

– Дай да не се шегуваме!

Как гледаш на живота в условията на пандемия?

– Да ти кажа честно аз, съпругата ми, може би съм го предал и на децата, изключителни ред и дисциплина спазвахме и продължаваме да спазваме през всичките тези месеци, защото това е нещо много страшно, много опасно. Видяхме го при наши близки и познати, които си отидоха. Много сериозно гледаме на тези неща. Не напразно преди малко казах, че за мен най-големият подарък на 31 март беше, че един ден преди това ми беше изтекла втората седмица от втората ваксина. Бяхме се затворили със съпругата, виждахме децата и внуците от разстояние, не смеехме да ги докоснем. Първо, ние ги пазихме тях, второ, и те пазят нас. Това е отговорността, която трябва да има всеки един човек в тази пандемия. За мен най-големият подарък беше, когато мина този ден, на следващия имах рожден ден и си прегърнах внуците. Сега чакам с нетърпение, даже мислех да направя изненада на другата част – италианската и да отида да ги видя, защото след три дни внукът ми, който е кръстен на мен – Николас има рожден ден. Обаче няма, виждате каква е ситуацията в Италия и въобще из целия свят. Във връзка с тази пандемия за мен на фона на това, което се получава, на всички заразявания на ден, които се увеличават от ден на ден и стават все повече и повече, често да ви кажа е малоумие да снижаваш мерките, пак да отваряш заведения и т.н. Ще отидем не на трета, не на четвърта, а не знам на каква вълна. Хора, които решават тези проблеми в момента… Това е малоумие! Единственият, който най-много ми харесва, не само на мен, а на всички българи, но те се опитаха по най-бързия начин да го елиминират, защото вече започна да има голям авторитет сред българския народ, беше ген. Мутафчийски. А този човек, каквото взе като решение, беше най-правилното, най-точното, най-навременното. Само искам да кажа на хората – пазете себе си и най-вече близките, ваксинирайте се! Не мога да ги задължа, но според мен трябва да се ваксинират.

– Колко често се усмихваш?

– Непрекъснато се усмихвам. Дано животът така да ми предложи нещата, че да продължавам да се усмихвам! Винаги има хубави поводи, независимо, че изключително много съм изстрадал по време на спортната ми кариера с нещата, които ми се случиха от здравословен характер. Тежко ми е било в много моменти. Опитвам се да си запазя усмивката, както винаги да се шегувам. Тежко ми е било най-вече, когато на 20 години загубих майка си. Това беше в деня, в който вкарах първия си гол за националния отбор. По време на мача не ми бяха казали, че тя вече е била починала. Това беше най-тежкият момент в моята кариера. На по-другия ден я погребахме и въпреки всичко, излязох и играх срещу ЦСКА, като победихме с 3:0.

– Нещо за финал, да свършим по хубав начин…

– Да, винаги трябва да бъдем оптимисти. Сега е много трудно да си оптимист и за българския футбол, и въобще за българския спорт, с малки изключения. Но дай да бъдем оптимисти и да вярваме, че нещата ще се променят за добро, а първата промяна ще е в цялото ръководство на БФС. Дай боже, пандемията по най-бързия начин да премине, да отмине, хората да започнат да се прегръщат, да се целуват, да излизат, да си коментират, да се виждат. Това е изключително важно за хората. Стискам им палци, пожелавам успех и да се пазят!

Красимир Минев

Професионалният ми път започва през 1988 г. Интересите ми в спорта са насочени към футбол, баскетбол, волейбол и тенис. Завършил съм факултета по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button