БГ ФутболИнтервютаНовиниФутбол

Новата звезда на ЦСКА Мено Кох: Можем да се преборим с Лудогорец

Футболистът на ЦСКА Мено Кох даде първото си интервю за българска медия в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Последното ново попълнение начервените“ дойде от Нидерландия. Минал е през всички младежки национални формации в своята родина и не крие, че е акостирал в България не само за ново приключение, но и за изява в европейските клубни турнири. За последноКохигра в белгийския Юпен. За два сезона там той записа повече от 40 мача. Юноша е на бившия европейски шампион ПСВ (Айндховен), но в първия тим на гранда записва само един двубой и решава да търси щастието си другаде.Още в първите си мачове за ЦСКА 195-сантиметровият централен защитник впечатли както с респектираща физика и кондиция, така и с точни и безкомпромисни намеси по терена. И сега логично феновете на„червените“ очакват той и сънародникът му Юрген Матей да оформят „Двете кули“ на сигурността в отбраната на ЦСКА.

– Здравейте, мистър Кох! Изиграхте четири мача за ЦСКА. Как ви се вижда българският футбол?

– Определено е различен от нидерландския и белгийския. Доста е силов. Опитваме да играем висока преса. Нивото е добро. Може би в началото не знаех много за българския футбол, но направих мое проучване. Изненадах се, че нивото е доста високо.

– ЦСКА е стабилен в защита, където е вашата сила. Защо обаче толкова трудно вкарва голове?

– Работим много върху този компонент. За мен като бранител е важно да държа защитата стабилна, но в крайна сметка за победата трябва да се вкарат голове. Тренираме, за да започнем да даваме финалния пас и да взимаме правилните решения. В това отношение трябва да се изкачим на следващото ниво. Тогава ще започнем да печелим мачовете много по- лесно.

– Голямата цел е титлата, но реално мислите ли, че мисията още е възможна?

– Разбира се! Във всеки турнир е имало ситуация, в която отбор изостава с доста точки, но успява да се върне в играта. Има все още много мачове. Аз винаги се боря, докато има шанс. Сега го има и съответно трябва да опитаме да го хванем. Вярвам в това. Трябва да побеждаваме и да направим живота на съперниците възможно най-труден.

– Купата на България сякаш стана задължителна за ЦСКА – какво да очакваме от мачовете срещу Лудогорец?

– Всеки знае, че Лудогорец е шампионът от последните години. Силен отбор и мачовете ще са много трудни. От няколко седмици съм в ЦСКА и мисля, че сме състав с много качества. В турнира за купата вече победихме съперници, които играеха много компактно и почти само в защита. Лудогорец иска да играе офанзивно и това ще ни даде възможност да имаме повече пространства в атаката. Разбира се, като аз, така и моите колеги в защитата трябва да сме много стабилни. Да не дадем възможност да ни вкарат гол. Няма да е лесно, защото съм сигурен, че в тези мачове ще има доста голови положения.

– По-добре ли е за ЦСКА, че финалистът ще се реши в два мача, а не в един?

– Трудно е да се каже. Когато е само един мач, трябва да хванеш момента. Побеждава този, който е в по-добро състояние този ден. При два двубоя се изравнява възможността за късмет, зависи повече от качествата на съперниците. Много зависи какво ще се случи в първия мач. Ако тогава си играл силно и успешно, в реванша можеш да заложиш повече на тактика. За мен не е е от голямо значение дали са един или два мача. Можем да победим всеки и в един, и в два двубоя.

– В началото на сезона ЦСКА загуби в Разград мача от първенството, когато вие едва ли не от самолета се появихте като резерва на терена. Защо се получи негативната развръзка?

– Наистина бях само няколко часа с отбора. За първи път видях как играят съотборниците ми на живо. Не започнахме мача с достатъчно агресия, както искахме. Второто полувреме беше различно и дори бяхме по-добрият отбор на терена. Тази игра трябва да я прехвърлим в следващия мач. Започнем ли го както второто полувреме в Разград, можем да победим Лудогорец.

– Играхте в отбраната със сънародника ви Юрген Матей, капитана Петър Занев и Пламен Гълъбов. С кого се чувствате най-сигурен?

– Играх и на трите позиции в защитата на ЦСКА – вдясно, в средата и вляво. Всяко от тези места е различно от другото. Ако съм вляво, трябва повече да комуникирам с Юрген. Ако съм в средата, трябва да обръщам много внимание и на двата фланга. Всяка позиция има различни изисквания. Разбира се, за мен е най-лесно да говоря с Юрген, защото ми е сънародник. Освен това сме израснали и сме се учили на една и съща тактика. Затова и много бързо започнахме да се разбираме. Но и със Занев, и с Гълъбов ми е лесно. Пламен е по-млад и с него трябва да съм лидер за разлика от Петър, който е много опитен. И двамата имат големи качества.

– Какви са досегашните ви впечатления от ЦСКА? Как разузнавахте какъв клуб ви иска в състава си?

– Първите ми впечатления са, че дойдох в много професионален клуб. ЦСКА има богата история и е най-популярният в България. Почувствах го дори без фенове на трибуните. Нормално е в такъв клуб да има голямо напрежение и изискване към футболистите. Това е добре. Така е във всеки голям отбор. Бил съм в такъв клуб в лицето на ПСВ (Айндховен). Чувствам, че се работи много професионално – отношението към мен, подготовката за мачовете. Това ми харесва. Пристигнах преди няколко седмици. Едва преди три дни си взех кола и затова все още не съм имал възможност много да разгледам София. Приятелката ми дойде миналата седмица и ще го направим заедно. Първите ми впечатления са, че София е красива. Аз пристигнах от много малък в белгийски град, където играх преди. Сега съм в

мегаполис. Бил съм в голям град като Айндховен, но София е още по-голяма. Интересно е да видиш нов начин на живот, нови хора, нова кухня. И да – радвам се да опознавам новите неща.

– Как се стигна до трансфера ви на „Българска армия“? Появиха се информации, че от ЦСКА са ви искали още през лятото на 2020 година?

– Имаше контакт през лятото. Но стана няколко часа преди затварянето на трансферния прозорец. Необходимо ми беше време, за да помисля, преди да взема решение. Трябваше да заведа приятелката ми на ново място и исках да знам къде отивам. Това е важно решение за промяна и налагаше да го изследвам. Времето беше върде кратко. Казах: “Съжалявам, но нямам време да помисля.” Бях много щастлив, че потърсиха контакт с мен. В следващите месеци имаше и други разговори с хората от ЦСКА. През февруари те пак се свързаха с мен и ми показаха, че наистина много искат да ме вземат. Тогава реших да разгледам по-внимателно къде бих отишъл. И установих, че трансферът ще е в много голям клуб, който всяка година се бори за титлата, играе в евротурнирите. А аз искам да играя, за да печеля трофеи. Да постигна големи неща във футбола. Всичко това плюс историята на ЦСКА с възможността да стана шампион и да взема купата, ме накара да си кажа: “Окей, ще направя тази стъпка – ще дойда в България, за да стана играч на ЦСКА!”

– Изненада ли ви с нещо приятно или неприятно България?

– Както вече ви казах, обичам да изследвам нови територии. За мен е интересно да съм на място, което е тотално различно като живот от Нидерландия. За последно живях в Белгия. Но и там, и в родината ми всичко е спокойно и стриктно. Когато дойдох в България, магазините бяха отворени. Ресторантите заработиха седмица по-късно. Видях живот, много виталност у хората. Всичко беше нормално. Българите са мили към мен. Това ми харесва. Трудно е да кажа нещо негативно в момента. Поне не съм имал такъв опит.

– Юрген Матей имаше шанс да играе и пред публика. Какво ви разказа досега за феновете на „червените“?

– Каза ми, че те показват колко голям клуб е ЦСКА. Феновете са много отдадени, много пламенни, много здраво стоят зад отбора. Ентусиазирани са да помагат. Вдигат голям шум. Надявам се, че скоро ще мога да ги видя на трибуните. За съжаление не и в момента. Всички знаем ситуацията с коронавируса. Досега и в

Нидерландия съм играл на големи стадиони, също и в Белгия. Знам какво е феновете да ти дават екстра сила, екстра енергия. Те те изстрелват мощно напред.

– Подписахте договор за 3 години и половина с ЦСКА. Виждате ли се толкова дълго в България?

– Трудно е да се гледа в бъдещето. Дойдох с идеята да постигна големи неща – да спечеля титлата, купата. Искам го. Имам три години и половина да успея. Това е една от целите ми. Ще видим какво ще стане в бъдеще, но така съм си начертал плановете.

– Бихте ли разказал за вашата кариера? Юноша сте на велик клуб като ПСВ (Айндховен).

– Когато бях на 12 години, влязох в академията на ПСВ. Напуснах клуба на 23. Това е дълъг период и съм много благодарен за всичко, което получих там. ПСВ ме възпита и от малко момче станах

мъж. Развих се в голям клуб, където отношенията са много топли. Айдховен винаги ще има сериозно място в сърцето ми. След това играх половин година в НАК (Бреда) под наем. Върнах се в ПСВ. Впоследствие още половин година в

Утрехт. Последва постоянен трансфер в НАК, където останах две години. Накрая преминах в белгийския Юпен. Там изкарах 18 месеца и сега съм в ЦСКА.

– Имате само един мач за първия отбор на ПСВ. Кои бяха конкурентите ви за място и защо потърсихте щастието си другаде?

– Беше срещу Хераклес. В тези години имахме много силен отбор. Станахме три пъти поред шампиони. За мен като младо момче беше важно да се уча. Когато отидох да трупам игрови минути, имах нещастието да скъсам връзка на коляното. Възстановявах се девет месеца. До този момент се развивах много добре, но тази травма ме върна назад. Трябваше да се боря за мястото си в отбора. За един централен защитник е трудно да пробие и да спечели игрови минути. Трябва да чакаш някой да получи червен картон или контузия. И като добавим моята тежка травма, това е причината да не играя много. Често бях в групата от 18 футболисти, но оставах резерва.

– Кои ви бяха конкуренти?

– Дълго време бях в ПСВ. Когато започнах, в отбора беше Марсело, после дойдоха Джефри Брума и Карим Рекик.

– А кои ви бяха треньори?

– Треньорът, който ме взе от академията в първия отбор, е Фред Рутен. След него дойде Филип Коку. Бил съм и при Дик Адвокаат за една година. Най-дълго време изкарах с Коку – легенда на нидерландския футбол.

– През 2019 година решихте да смените страната с Белгия. Какво ви накара да отидете в Юпен?

– Изпаднахме от елита с НАК. Беше много трудна година за мен. Не само от спортна гледна точка. В клуба имаше неразбории, уволниха доста хора. Чувствах, че структурата не е тази, която трябва да бъде. Не виждах как ще се върнем в елита за една година. А аз исках да продължа да играя на най-високо ниво. Юпен ми даде тази възможност и затова приех опцията.

– Голяма ли е разликата между футбола в Нидерландия и Белгия?

– Различно е. В Нидерландия всеки знае, че отборите искат да играят тотален футбол с много владеене на топката. Такава е тактиката. В Белгия играта е много по-силова, по-директна. За мен като защитник това беше добре, защото в Нидерландия срещу теб може да има 6-7 положения и резултатът още да е 0:0. В Белгия и при една-две ситуации, вече си изостанал с 0:1 или 0:2. Трябваше да съм много фокусиран, за да не правя грешки. Да съм на 100 процента през 90-те минути. И смятам, че се научих да го правя. Естествено, в Нидерландия се развих като футболист. Двете страни са съседни, но съм много щастлив, че натрупах опит и от двата стила.

– Често ли сте вкарвали голове в кариерата си? С вашия ръст от 195 сантиметра при центриране всяка защита би трябвало да е уплашена

– Някои години съм вкарвал много, в други – по един или два гола. Зависи. Имам си моите голове в кариерата.

– Бил сте част от всички национални формации на Нидерландия. Какво е да се носи оранжевата фланелка?

– Това е велика чест. Успях да стана европейски шампион. После играх на световно първенство в Мексико.

– Кога станахте еврошампион?

– С отбора до 17 години. Мисля, че беше през 2012 г. Не съм съвсем сигурен в годината. Турнирът беше в Сърбия. Съотборник ми беше Мемфис Депай, също и Карим Рекик. Имахме много силни играчи. Натрупаният опит там беше страхотен. Огромна гордост е да играеш за родината си, да пееш националния химн и после да се хвърлиш в битка. Още като малко момче мечтаех и работих за този ден.

– Как се представихте на световното?

– Беше година след европейското. Е, там не успяхме да минем и групата. Нещастно беше.

– Легенди като братята Де Бур, Пиер ван Хойдонк, Джими Флойд Хаселбанк са говорили пред камерата на „Код Спорт“ за своите мачове за Нидерландия. Може ли ЦСКА да стане трамплин за вас към националния отбор?

– Първият отбор на Нидерландия е много високо ниво. Трябва да играя на абсолютния максимум в дълъг период от време. Ще е огромна стъпка за мен и защо да не се опитам да я направя? Разбира се, в този момент съм далеч от целта. Но човек винаги трябва да има амбиции. А аз определено ги имам.

– Кой е най-силният нападател, когото сте срещал в кариерата си?

– Много труден въпрос. Играл съм срещу много различни като стил футболисти. Играл съм заедно и срещу Себастиян Халер, който сега е в Аякс. Много мощен играч. Тежко ми беше и срещу Душан Тадич също от Аякс. Трудно ми е да отговоря и да посоча конкретно един нападател.

– През 2017 година България победи Нидерландия с 2:1 в София. Помните ли кой дебютира в този мач?

– Може би съм го гледал, но наистина не се сещам.

– Беше първият мач на Матайс де Лихт.

– А, гледал съм го! Той направи много грешки.

– И беше сменен на почивката.

– Спомням си – да. Не е най-добрият старт на кариерата в националния отбор, но вижте какъв играч стана Матайс. Как само се разви!

– Защо нидерландските отбори вече не са толкова конкурентноспособни в Шампионската лига?

– Преди няколко години Аякс почти стигна финала. И в Нидерландия проблемът в крайна сметка се оказват парите. Защо е така, ще ви стане ясно, ако погледнете бюджетите на нашите клубове и ги сравните с тези в Англия, Испания, Италия… Невъзможно е. Аякс е най-близо до тях. Но дори този клуб е твърде далеч от Манчестър Юнайтед, Челси, Реал, Барселона. Силата на Нидерландия е, че развива много силни млади футболисти. Но и те се нуждаят от своето време, за да станат големи. И чак тогава могат да отидат в топ първенствата. Това е проблемът, заради който нидерландските отбори не са на върха на пирамидата в Европа. Най-добрите ни футболисти като Френки де Йонг и Матайс де Лихт точно станаха големи и … напуснаха. Така отборите ни губят качество. Това ни е големият проблем.

– Аякс беше на секунди от финала. Като юноша на конкурента ПСВ стискахте ли палци за тях?

– Разбира се, че съм голям фен на ПСВ. Още от дете. В този момент обаче бях за нидерландския футбол. Исках Аякс да отстрани Тотнъм, да отиде на финала и да го спечели. Познавам някои от момчетата в отбора. Играл съм доста срещу тях. Така че исках да успеят.

– ЦСКА е отбор, който постоянно играе в евротурнирите. Знаете ли какви успехи клубът е имал?

– Знам, че ЦСКА има много победи в Европа в миналото. Още не съм толкова добре запознат с историята на клуба. Знам, че е доста славна.

– Повлия ли победата на ЦСКА над Рома за решението ви да дойдете в България?

– Разбира се. Когато видиш, че отиваш в тим, който побеждава Рома, си още по-мотивиран. Това ме убеди в сегашните качества на ЦСКА. Не всеки може да бие Рома при това с 3:1. Тази победа наистина ме мотивира.

– Знаете ли кои играчи са тръгнали къмголемия футбол от ЦСКА?

– Христо Стоичков. За друг не се сещам. Сигурен съм, че има доста.

– Винаги ли сте играл защитник? С вашия ръст сте идеален и за централен нападател. А също така и за волейбол – спорт, който е популярен в Ниската земя.

– Винаги съм бил защитник. Баща ми беше волейболист. Игра на най-високо ниво, включително в националния отбор на Нидерландия. Когато бях малък, всички очакваха да стана волейболист. Никога обаче не играх край мрежата. Когато бях на пет години, нямаше къде да почна да тренирам волейбол. Трябваше да чакам до 10. И така рано започнах с футбола.

– България и Нидерландия имат много славни волейболни дуели. Може би вашият баща ви е разказвал?

– Със сигурност е играл срещу България. И сега ще имам повод да го разпитам.

– Нидерланските клубове се славят със своите футболни академии. Какво правите по-добре от останалите?

– Когато бях малък и отидох в академията на ПСВ, първото нещо, което искаха да науча, е техниката. Всяко момче трябва да може всичко с топката. Преди това бях в съвсем малка школа и там не залагаха толкова на техниката. Бях учуден колко добри са другите момчета в ПСВ. Наистина можеха всичко с топката. Важно е да се научиш да я чувстваш. А когато станеш на 12 години, започваш да се учиш на тактика. Да имаш самочувствие в мачовете. В Нидерландия хората искат да гледат красив футбол. Още от деца отборите играят с много висока преса. А дори при нея защитниците се стараят да са технични, да не губят топката. Разбира се, понякога се случва и стават голове. Като дете такива грешки се прощават. Но с годините разбираш кога трябва просто да изриташ топката далече. Важното е, че от най-ранна възраст обучението в Нидерландия е на много високо ниво. С годините се научаваш как да реагираш правилно. Силата на нашата школа е най-вече във факта, че винаги искаме да се играе красиво.

– Какви съвети бихте дали на младите от школата на ЦСКА?

– Когато бях юноша, играх с фантастични таланти. Очакваше се всеки от тях да отиде един ден в голям клуб. Мнозина обаче не го постигнаха. И това не е, защото нямаха качествата. При мен имаше желание да ставам по-добър. Да работя повече – върху тялото си, върху техниката, върху пасовете, върху ударите… Винаги съм се опитвал да ставам по-силен. Да се уча на нови неща. Когато бях младо момче и ме взеха в първия отбор на ПСВ, само слушах. Устата ми беше затворена. Учех се от батковците като Ван Бомел, като Брума. Те бяха играли къде ли не в Европа и имаха безценен опит. Знаеха как да реагират винаги. А има много момчета, които отиват в големия отбор и устата им не спира да мели. Правят каквото си искат. Купуват си скъпи неща. Окей – ти можеш да си купиш нещо лъскаво, но накрая целта е да станеш голям футболист. Там трябва да е фокусът. Сигурен съм, че в академията на ЦСКА има много талантливи момчета. Но те трябва да имат манталитета да станат едни от най-добрите. Това става, когато посветиш живота си, храненето, тренировките, спането и почти всичко на кариерата. Знам, че е трудно. Имам приятели от младежките години, които непрекъснато излизат, пият, прибират се късно. Не казвам, че трябва само да си седиш у дома. И аз понякога излизам с приятели на клуб. Но това не може да е всяка седмица, а веднъж на месец или дори на два. Това са много важни неща във футбола. Голям се става първо в главата.

– Ако ЦСКА се превърне в трамплин за следващ трансфер, къде бихте отишъл да играете? Кое първенство ви импонира най-вече?

– Най-много гледам английското първенство и за мен то е най-силното. Това е голяма цел за мен. Но бих играл с удоволствие в Германия, Италия. Не знам, ще видим.

– Кой е любимият ви отбор?

– Винаги съм бил голям фен на Манчестър Юнайтед. Особено във времената, когато там играеше Рууд ван Нистелрой.

– Кажете, ако желаете, нещо за личния си живот?

– Имам куче и котка у дома. Когато бях в Белгия, много обичах да се разхождам с кучето. Не е голямо. Обичам също да гледам филми. С приятелката ми често ходим на кино. Излизаме да вечеряме. Съвсем нормални хора сме.

Димитър Петков

Аз съм Димитър Петков. От 2019 г. съм редактор на предаването „Код Спорт“ по „ТВ+“. Интересите ми в спорта са свързани най-вече с футбола, но следя с интерес и тенис, баскетбол и волейбол.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button