ДругиНовини

Патрик Сийбейз – с колело до края на света

Има криволичещи планински пътища, по които е кошмарно преминаването дори с мощен автомобил. Но именно по високите места, където земята се целува с небето, се намират най-красивите и живописни гледки. Пейзажи, от които дъхът спира, а сетивата се наслаждават на красотата на природата.

На пътуващите с леки коли им се иска да спрат и да излязат навън, за да дишат с пълни гърди чистия планински въздух и да обгръщат с поглед чудните гори. Именно това прави швейцарският екстремен спортист Патрик Сийбейз. С малката разлика, че той катери стръмните баири единствено със силата на своите мускули, а не разчита на автомобил с десетки конски сили.

Патрик Сийбейз е швейцарец, който е запален по колоезденето и се впуска в смели авантюри, за да провери докъде стигат възможностите на неговата физика. Той нарече едно от най-трудните си начинания „Тур дьо Суис“ или Обиколката на Швейцария. В един единствен ден Патрик измина 330 километра в най-красивите райони на швейцарските Алпи. За сравнение – тази дистанция е по-дълга от който и да е етап в прочутата колоездачна Обиколка на Франция. И изисква много време и много сила на тялото и духа. А също така и отлична подготовка, ранно ставане в три часа сутринта, прецизно планиране и много внимателно каране по опасните участъци.

Свързани статии

Ако някога сте минавали с кола през тези райони, няма начин да не сте запазили спомен от величествените гледки в суровите Алпи. Разбира се, с автомобил е много по-лесно, но дали с велосипед не е по-интересно?

Очевидно е колко трудно се изкачва най-високата планина в Европа. Куражът на Патрик е още по-впечатляващ, защото той осъществи намеренията си с велосипед само с една фиксирана предавка, подобни на тези в пистовото колоездене. На шосе такива велосипеди се използват само в карането по часовник.

Но бягането по часовник и карането по колодрум и по стръмните планински пътища е огромна, меко казано. При спускане например колоездачът трябва да компенсира с допълнителни усилия на краката си липсата на спирачки. Единственият начин да се намали скоростта е да се спре въртенето на педалите, при което задното колело блокира и започва да се хлъзга по пътната настилка. А това е много, много опасно.

На всичкото отгоре и времето се мени непрекъснато- пече слънце, духа вятър, температурите падат по високите места и се качват в по-ниските райони. Някъде асфалтът е топъл, другаде – мокър, а по определени пътища изобщо липсва, като настилката е от паваж. По време на своята екстремна планинска обиколка Патрик премина през температурна амплитуда от 28 градуса с много кратки спирания за малка почивка, захранване на организма с въглехидрати и течности, както и за проверка на състоянието на велосипеда.

Можете да си представите на какви натоварвания е било подложено тялото на спортиста при стръмните изкачвания и спускания. За което самотният ездач по високите шосета заслужава само адмирации. Само си представете – всеки оборот на завъртане на гумата задължително е съпроводен от оборот завъртане на педалите. Сигурно е нужен цял екип от математици да изчислят колко оборота Патрик е завъртял на педалите по дългата 330 километрова дистанция.  Но затова пък празничната вечеря по тъмна доба директно на шосето след края на приключението е толкова сладка.

– Патрик, защо избрахте този маршрут?

– Маршрутът, по който преминах, е като една малка Швейцария. С най-красивите места от тази страна или поне тези, които на мен ми харесват най-много. Като дете, когато сме пътували с моите родители, съм запазил спомени от тези места, защото са изключително красиви. Именно тези планински пътища изиграха своята роля в решението ми да стана колоездач. Има планини и проходи, които едновременно обичам и мразя. Такъв е проходът Фурка. В него пътят пет пъти се изкачва на височина над 2000 метра и се спуска до най-ниската точка в цяла Швейцария. За мен това е едно от най-красивите места. Друг много импозантен район, през който преминах, е долината Тремола и проходът Сан Готард. Същото важи и за прохода Чентовали, нищо че е в Италия, където карането изисква много техника, но гледките са зашеметяващи. Маршрутът ми включваше и проходите Симплон и Гримзел с неговите виещи се серпентини. Беше тежко, но разнообразно каране.

– Как се подготвихте за това огромно натоварване?

Добрата подготовка – както физическата, така и менталната, е едно от най-важните неща, които човек трябва да прецени, когато прави нещо подобно извън зоната си на комфорт. Най-важното от всичко обаче е волята. Без воля няма как да се мобилизираш. Ако правиш нещо без воля и без желание, значи не го правиш с цялото си сърце. Тогава нещата не са пълни. Волята е основата на всяко постижение. Когато физическата подготовка стъпва върху основата на волята, ще обереш по-сладки плодове от труда си, отколкото ако правиш нещата с половин сърце.

– Кое беше най-голямото предизвикателство?

– Цялото изпитание, през което преминах, се състои от две предизвикателства. Едното изпитание е подготовката. Как се настройваш, как подхождаш, какво правиш, за да успееш. Може да се появи нервност, ако не си уверен, ако започнеш да се питаш какво ще стане, ако се провалиш. Всичко това е един сериозен психологически стрес, който те натоварва. Второто предизвикателство се появява, когато започне самото каране с първото завъртане на педалите. Оказваш се в средата на това, за което си се готвил, и трябва да покажеш максималните си възможности. Разбира се, появяват се и други предизвикателства, като природните елементи например. В прохода Тремола трябваше да карам при насрещен вятър със скорост от 60 километра в час. При такива условия изкачването изглежда безкрайно. Натоварването е двойно. Може би това беше един от най-трудните моменти. Трябваше непрекъснато да натискам с максимални усилия педалите. Правех по-малко и по-бавни завъртания, а изразходвах много повече енергия. Имах чувството, че едва пълзя напред. При определена честота на оборотите, например от 30 до 35 оборота, се получава абсолютна неефективност. Това е част от абсурда на цялото нещо, но няма как да го промениш. Колкото по-стръмен е пътят, толкова по-труден става. Това е огромно предизвикателство, с което не е лесно да се справиш. Сега съм адски уморен. Надявам се, че ще се възстановя и ще премина към следващото приключение.

– Каква беше вашата мотивация?

– Аз бях пределно мотивиран. Затова ставах сутрин по тъмно да тренирам и да се готвя здраво. Сега преминавам към следващия фрагмент, защото това няма да бъде последното ми предизвикателство. Аз разделям събитията на отделни фрагменти, които трябва да се преодоляват последователно и по план. Когато събереш фрагментите, се получава едно цяло. Това е голямото нещо, към което се стремиш. И когато го постигнеш, преминаваш към следващото.

– Мислите ли за следващото подобно начинание?

– Разбира се, че имам идеи, които смятам да реализирам. След всяка постигната цел се мотивирам допълнително за следващата. За късмет се чувствам много добре и изпитвам желание да продължа напред. Когато правя такива неща, подхождам с много позитивно отношение. Това ми носи удоволствие и удовлетворение паралелно с физическото натоварване. Изпитвам добро настроение, когато се намирам в центъра на подобни постижения. Може да изглежда апокалиптично – да катеря високите върхове с такъв велосипед, но това ми харесва. Усещам красотата на света около мен. Дори през нощта, в тъмното, когато потеглям нагоре по стръмните пътища. Обзема ме една еуфория, защото обичам това, което правя. Мисля, че нещата се получават тогава, когато ги правиш с цялото си сърце.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button