НовиниСветовен футболФутбол

Последният полет на Гранде Торино – 72 години от трагедията

На 4 май 1949 г. една ужасна вест се разпространява из Торино и цяла Италия. В Трагедията на Суперга загива тимът, оставал в историята на клуба като “Гранде Торино”. 72 години минаха от онзи 4 май, когато на хълма Суперга си отиде най-големият клубен отбор на Италия. За няколко минути ги нямаше. Гранде Торино изчезва.

На връщане от бенефисния мач на легендарния футболист на Бенфика Сиско самолетът, превозващ отбора на Торино, се разбива при кацане на хълма Суперга в близост до италианския град. Всички пасажери на летателната машина загиват, като освен футболистите и шефове на Торино там има трима журналисти, хората от екипажа и организатора на пътуването.

В онези времена няма онлайн медии, няма социални мрежи, но новината се разпространява още същата вечер в града. Пламъците се виждат отдалеч. Легендите разказват как цяла нощ хора от Торино се катерят на хълма, за да помагат в опитите да бъде спасен някой. Гледките са описани в разказите на очевидци. Градът пъпли по хълма Суперга, за да извади жив някой от героите си. Не успява. Никакъв шанс.

На следващата сутрин е извикан Виторио Поцо, националният треньор на Италия, за да разпознае жертвите – общо 18 са играчите. Загиват футболистите Валерио Бачигалупо, Алдо и Дино Баларин, Емиле Бонджоми, Еусебио Кастилиано, Рубенс Фалдини, Джулиелмо Габето, Ружеро Грава, Джузепе Гресар, Ецио Лоик, Вирджилио Маросо, Данило Мартели, Валентино Мацола, Ромео Менти, Пиеро Оперто, Франко Осола, Марио Ригамонти и Жулиус Шуберт.

По това време Торино е най-силният отбор в Италия. Практикува схемата 4-4-2 десет години преди тя да донесе големите успехи на националния отбор на Бразилия, а някои от тактическите прийоми оживяват отново 35 години по-късно при създаването на нидерландския тотален футбол през 70-те години. “Биковете” до такава степен доминират в първенството на Италия, че печелят 4 поредни шампионски титли на страната веднага след края на Втората световна война. Любопитното е, че и последният шампионат преди прекъсването на първенството заради войната е спечелено именно от Торино.

По това време играчите на тима са гръбнакът на националния отбор на Италия, като обикновено 8 или 9 играчи са именно от Торино. На 11 май 1947 г. за контролната среща с Унгария (3:2) националният селекционер Виторио Поцо пуска 10 полеви играчи от състава на “биковете” като само вратарят Сантименти IV е от Ювентус. Редовният титуляр Валерио Бачиголупо от Торино е оставен резерва в тази среща, в противен случай целият стартов състав на “Скуадра адзура” щеше да е от играчи само на един отбор.

Капитан на “Гранде Торино” е Валентино Мацола, бащата на легендарния футболист на Интер Сандро Мацола. Халфът Валентино е моторът на играта на “биковете” със своите умения да играе в защита, да бележи, да подава, да се бори и да мотивира съотборниците си. Известен е с въвеждането на т. нар. “Гранатов четвърт час”. Той настъпва обикновено, когато играта на Торино не върви. Мацола придърпва нагоре ръкавите на фланелката си, което е знак за съотборниците му да се стегнат. В повечето случаи след този жест “биковете” печелят срещите си. За него съотборникът му Марио Ригамонти твърди: “Валентино е половината отбор на Торино, останалите играчи сме просто другата половина”.

Велислав Филипов

Завършил съм Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ". Имам бакалавърска степен по журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите ми са насочени най-вече към футбол, волейбол, тенис и зимни спортове.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж също
Close
Back to top button