Звезден рожденикНовиниСветовен футбол

Ще се завърне ли Денис Бергкамп у дома?

Денис Бергкамп е сред ярките легенди на Висшата лига и голям любимец на феновете на отбора на сърцето му – Арсенал. Наскоро името му отново се завъртя в английските медии по повод на това, че заедно с други великолепни играчи на лондончани от близкото минало като Тиери Анри и Патрик Виейра е влязъл в съюз с шведския милиардер Даниел Ек, който желае да купи „артилеристите“ и при сделка триото ще получи постове в клуба.

Но нека се върнем към началото – детството на Денис преминава в Амстердам. Тогава се възхищава на Глен Ходъл заради техниката на славния халф на Тотнъм. А за кариерата му най-важен се оказва неповторимият нюх на Йохан Кройф. Именно този титаничен треньор, който отвори пътя към световните върхове и на Христо Стоичков, видял малкия Бергкамп на една тренировка на детския отбор на Аякс и му казал, че просто трябва да играе своята игра. След време го взел и в първия тим, въпреки критиките, че Денис не е силен или достатъчно агресивен. Кройф обаче не отстъпил и казал спокойно: „Вижте таланта му.“

Бергкамп е известен с прякора си „Не-летящия нидерландец“ заради фобията му от самолети. Проблемът бил толкова сериозен, че първата му работа при подписването на контракта с Арсенал била да се договори да не използва за придвижване въздушното пространство, а да шофира до локацията за предстоящия мач.

Казват му и „Ледения“, защото на терена изражението на лицето му е като на айсберг. Причината за това е, че е пределно концентриран, но всъщност вътрешно сияе от щастие, защото изживява мечтата си – да играе футбол. В началото на пътя си в родния Аякс Бергкамп е истинско страшилище за защитниците и в три поредни сезона става голмайстор на Ередивизи. Попаденията му спадат в следващия му клуб – Интер, но това е обяснимо, защото по това време в „калчото“ си късметлия, ако имаш дори едно положение на мач. „Нерадзурите“ му обещават, че ще играят по-нападателно, но спазват дадената дума… само за един месец. В Арсенал пък ролята му се променя и започва да се подвизава зад централния нападател. Признава, че му е било приятно да си партнира с всички атакуващи играчи на „артилеристите“, но най-вече с топреализатора Тиери Анри. А най-добрите бранители за него са Сол Кембъл и Яп Стам, макар да се наслаждава на съревнованията и с почитателите на по-грубите влизания Синиша Михайлович и Марко Матераци.

В началото Денис е шокиран от навиците на част от новите си съотборници в английския тим и по-специално широката употреба на алкохол. Било обичайна гледка да ги срещне в пъб вечер и то по време на лагер. Но легендарните запои приключили с идването на Арсен Венгер, който заедно с Кройф, е другият му учител в спорта.

Бергкамп прекара 11 години в Арсенал, изигра 423 двубоя и отбеляза 120 попадения. Бе част от т.нар. „Непобедимите“ – звездният тим на лондончани, който не загуби нито веднъж във Висшата лига през сезон 2003/04. На Острова ликува по три пъти с титлата, купата и суперкупата, но му се изплъзна европейската слава след два загубени финала за купата на УЕФА и в Шампионска лига. Все пак в предшественика на Лига Европа Денис има два триумфа – веднъж с Аякс и един път с Интер. Още в началото на кариерата си ликува и с Купата на носителите на национални купи само три дни след 18-ия си рожден ден.

Денис оставя своя отпечатък и на национални ниво. На европейското първенство през 1992 г. в Швеция Бергкамп си разделя голмайсторския приз с още трима свои колеги и е избран в Идеалния отбор на състезанието. Има попадения на още три големи форума – Евро’96 и мондиалите през 1994 и 1998 г.

Любимият му гол е срещу Аржентина от четвъртфиналите на шампионата на планетата във Франция. И наистина изпълнението му е вълшебно, както и пасът като по конец на Франк де Бур. Голямата му болка е, че така и не можа да спечели нищо с екипа на родината си, въпреки изключително силното поколение на Нидерландия. В индивидуален план трябва да се отбележат двете му класирания в топ 3 за „Златната топка“. През 1992 г. бе изпреварен от Марко ван Бастен и Христо Стоичков, а година по-късно бе подгласник на Роберто Баджо.

Когато слага край на състезателната си кариера, Бергкамп се наслаждава на заслужен отдих. В продължение на две години си наваксва изгубеното време с четирите си деца и упражнява уменията си със стика за голф. Наблюдавайки тренировките на сина му, обаче в него се запалва искрата и решава да се пробва на скамейката. Мотото му е същото като от състезателните му години – съвършенството се постига с практика. Той натрупа опит като помощник на Франк де Бур в Аякс. В края на 2017 г. обаче официално се раздели с родния си клуб и оттогава не е получил достатъчно примамливо предложение, за да се върне в играта. Но пък при смяна на собствеността на Арсенал може отново да се завърне у дома, където вече седем години негова статуя краси входа на стадиона.

Яна Кръстева

Професионалният ми път започна през 2008 г. Интересите ми в спорта са насочени главно към футбол и тенис. Завършила съм „Българска филология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button